Недей

"Недей умира преди мен, защото в тази бездна вечността
аз никъде не ще намеря твоята привързана към хората душа"

Не чу молбата ми горещта
и ме остави в този свята сама,
където няма повик, няма среща,
а само стенеща мъгла.

Отне ми всичко - без душата,
но нея аз ти подарих
и затова се примирих с мъглата
и себе си във нея приютих.

Не ме жали и там ще оцелея,
защото помня тихия ти вик,
с който ме поломи да живея,
за да напиша този стих.

И да оставя малка диря
от себе си, от теб, от любовта
и смисъла във нея да открия,
за да избягам от смъртта.

Не ме моли обаче да обичам -
в мъглата няма слънце, няма зов
и нямам сили да се вричам
в друга истинска любов.

Не за да обичам аз останах,
а ти ще ми простиш нали,
следи да издълбая се захванах,
за да те има и след теб дори.