Приказка

Преди сънят отново да те победи
спомни си моята прегръдка в мрака,
заспивайки във миналото се върни,
защотото там несбъднат миг те чака.

Тогава ще ти се присъня аз
като вълшебница, не в този свят родена,
със топли думи, с нежния си глас
да ти разкажа приказка за тебе сътворена.
***

Живяла някога в далечно царство
принцесата със морските очи,
растяла тя във свойто господарство
с красиви приказни мечти.

Тя тичала сред ветровете,
окъпана от горската роса,
а слънцето стопявало и снеговете
и ги превръщало в цветя.

Била щастлива малката принцеса,
но зла магьосница и завидя,
ориса я на друго царство принца да хареса
и да загуби любовта.

Дочул притихналия вятър
злокобното проклятие в нощта,
ядосал се и с тежък трясък
провиканал се в заспалата гора:

“Цветя, дървета, малки птички,
над царството надвиснала беда,
ще бдим да пазим дружно всички
принцесата да не познае любовта.”

И станала гората по красива,
принцесата затрупвала с цветя,
а царството със тръни обградила,
за да не влиза обичта.

Но тръгнал сам по пътища незнайни,
далечен принц със светнали мечти,
сънувал бе сред брегове омайни,
принцесата със морските очи.

Била прохладна тиха вечер,
заспала уморената гора
и тъжна песен отдалече
принцесата дочула във нощта.

“Аз скитах се сред светове безкрайни
и търсих твойта красота,
врати отключвах и откивах тайни,
но не намерих любовта.

Дали зад тези тръни обградена,
не чакаш да ме срещнеш ти
и любовта, в сърцето ти стаена,
към слънцето да полети.”

Усмихнала се малката прицеса
и влюбила се в тъжния му глас,
родена бе тя него да хареса
в притихналия нощен час.

И стана чудо сред гората
оградата превърна се в цветя,
за да намери принца в тъмнината
принцесата и любовта.

Но в този късен нощен час,
когато всичко тихо спеше
със лоши думи, с пъклен глас,
магьосницата планове кроеше.

Промъкна се при малката царица
с магия нея да приспи,
а принца да превърне във звездица,
която утрото ще заличи.

И от тогава само вечер
принцесата все скита в мрака
да види своята звездица от далече
преди да е дошла зората.
***

И мина ден след ден, година
проклятието от прицесата отмина,
роди се нова Сила от тъгата,
успя сама да победи събдата.

Събуди се от черната магия
създаде своя, нова орисия,
където принцът е при нея на земята
и път показва им напред звездата