В студа

В студа ще си мислиш за мене,
заспивайки в студ, в теб обич ще дреме,
а ти ще затваряш очи и ще бягаш
и мен да обичаш все ще отлагаш.

Причината всъщност за теб е голяма -
ти знаеш, че тука за мене те няма,
че ти не остави и спомен дори
от страх може би да не ни заболи.

От страх, че от утре ще трябва да тръгнеш,
ти не протегна ръце да прегърнеш,
от срах, че от утре ще бъдеш далече,
ти своята обич на глас не изрече.

В студа ще отричаш, че аз съм била,
в студа ще се скиташ да търсиш врата,
през нея да минеш и да оставиш,
мечтата, която след миг ще забравиш.

Защото е лудост тази мечта,
че аз ще живея и чакам сама,
но двама мечтаем в среднощния студ
ти някъде там, аз някъде тук.

Затваряш очи и не вярваш във мене,
оставяш студа тази лудост да вземе,
така е по лесно - разбирам това,
но мога ли лесно да се примиря.

И тъжна се скитам сред другите пак,
света преобръщам наопаки чак,
да търся пътека по нея да мина
и тази любов без да спра да отмина.

Понякога спирам и мисля с усмивка,
че можех да бъда голяма щастливка,
веднъж ако беше прегърнал ме само,
за миг приютил ме до твоето рамо.

Сега щях да помня красивия миг
и щях да усещам във себе си вик,
когато поискам до друг да се спра,
когато е трудно да бъда сама.