на България

Каква неземна сила в теб се е вселила,
земя скърбяща - радости родила,
пропита с кръв от твоите деца
ти даваш на света цветя!

Омайни рози, люляци, треви -
плетем венци от минали сълзи
и кичим се със тях наивно смели
по пътя си далеч от теб поели.

А ти ухаеш на родина -
на свиден дом и гаснеща камина,
но споменът за теб е само във съня,
наяве си от нас оставена земя.

Дарила ни с красиво детство
и славно минало в наследство,
остана да ни чакаш с протегнати ръце -
от себе си ни даде и нищо не ни взе.

Изпрати ни с усмивка, скриваща тъга
най-скъпи сме ти ние - непокорните деца,
защото сме и болка и твоята надежда,
а младостта далеч от тебе ни отвежда.

Каква неземна сила във теб се е вселила -
земя скърбяща – болките простила,
оставена от нас - най–свидните деца,
посрещаш ни сега с надежда от цветя!