Молитва за двама

Научи ни, Господи, да се обичаме,
без в Любовта си да се вричаме
и без да търсим все отплата
за грешките си по Земята.

Научи ни как да даваме,
без нищо да не притежаваме,
да знаем, че направени сме от Любов
и тя ни стига за Живот.

Води ни през трънливите пътеки,
където се препъва всеки,
не ни оставяй да се скитаме,
без силите си да изпитаме.

А щом достойни ни намериш
ръцете ни в прегръдки да разпериш,
да приютим в себе си частички,
от Твояти Любов към всички.

Полет

Когато се оттърсиш от желанията,
когато се освободиш от притежанията,
откриваш, че ако не стискаш със ръце,
ще имаш пълно със хармония сърце.

Тогава да летиш ще можеш,
защото няма за какво да се тревожиш,
ще знаеш, че не можеш да загубиш,
на силата във теб ще се учудиш.

А все ни лъжат, че сме малки,
че носим само чувства жалки
и се нуждаем все да притежаваме,
а всъщност силата не искат да познаваме.

Не искат да ни пуснат от кафеза,
предлагат ни измислена трапеза,
на всеки в опаковка сбъдната мечта,
с цената на отрязани крила.

С цената на излъгани надежди,
ни омотават в обещанията и в прежди:
"Вземи кутийка щастие и стискай,
и до сърцето силно я притискай!

И падай, ставай, но не я изтървай,
загубиш ли я - мрака ти претърсвай,
без нея няма как да съществуваш,
не се опитвай друга да купуваш!"

И ние стискаме каквото са ни дали,
и стават дланите от стискане корави,
не можем никой после да погалим,
че с ласката си да не го ударим.

И тъй загубени във свойте притежания,
разкъсвани от хиляди желания,
забравяме за онзи вечен зов,
че този свят направен е с Любов.

Че Любовта е тук по всяко време,
не може никой да ни я е отнеме,
че няма смисъл в ръце да я държим,
те служат ни да можем да летим.