La vida

И как да се накарам да стъпвам по земята,
щом в небесата ми лети душата.
От полет може да се ослепее,
че слънцето от близо силно грее -
изгаря те, но не усещаш рани,
опиянен от чувства неразбрани.
Летиш и дишаш светлината,
летиш и носиш си душата
а някой вика силно- "Спри,
от чувства днес живота си разби"
А ти отвръщаш "Днес не мога
за смисъла със теб да споря."
Почакай аз да падна на земята,
когато си раня крилата
ще имам време да вървя
до тебе аз по таз земя,
ще имам време да разказвам
за грешките да се наказвам.
Но днес не мога, днес летя,
днес имам вяра да творя,
днес нося чувството, което
ми кара да трепти сърцето.
Не казвай ми "Ще трае кратко"
че всяко щастие е сладко
и днес щом още не горчи
ти по- добре за винаги мълчи.

Животът е мечта за двама,
която се превърща в рана,
ако не можеш да летиш
с небето да я споделиш.

Sin final

Canta, oh Musa, el ritmo del corazón
Que no escucha ninguna razón
Que no se controla y no se conoce
De donde viene para que te destroce.
Canta, oh Musa, la historia esa
Canta con calma y poco tristeza
Cuenta a todos la verdad conocida
Que no hay mas que querer en la vida.

Love

Минават и преминават през мен
кога за повече, кога само за ден,
минават, но остават следи,
помня сякаш бе вчера, но не боли.

Еднакви са, сякаш за мене направени,
по моята липса изваяни,
да съвпадат с копнежа във мене,
за тях няма път, нито време.

Познавам ги от далече,
преди още да бъдат привлечени,
преди да започнат със мен да играят,
аз мога да им разкажа за краят.

Губех ги и ме болеше,
сърцето от болка кървеше,
и после възкръствах отново открила,
подобна на предната Сила.

Кого съм обичала толкова лично,
че в този свят нищо от него различно,
не може отвътре да ме изпълни,
и в своя жена ме да превърне?