Love

Минават и преминават през мен
кога за повече, кога само за ден,
минават, но остават следи,
помня сякаш бе вчера, но не боли.

Еднакви са, сякаш за мене направени,
по моята липса изваяни,
да съвпадат с копнежа във мене,
за тях няма път, нито време.

Познавам ги от далече,
преди още да бъдат привлечени,
преди да започнат със мен да играят,
аз мога да им разкажа за краят.

Губех ги и ме болеше,
сърцето от болка кървеше,
и после възкръствах отново открила,
подобна на предната Сила.

Кого съм обичала толкова лично,
че в този свят нищо от него различно,
не може отвътре да ме изпълни,
и в своя жена ме да превърне?