La vida

И как да се накарам да стъпвам по земята,
щом в небесата ми лети душата.
От полет може да се ослепее,
че слънцето от близо силно грее -
изгаря те, но не усещаш рани,
опиянен от чувства неразбрани.
Летиш и дишаш светлината,
летиш и носиш си душата
а някой вика силно- "Спри,
от чувства днес живота си разби"
А ти отвръщаш "Днес не мога
за смисъла със теб да споря."
Почакай аз да падна на земята,
когато си раня крилата
ще имам време да вървя
до тебе аз по таз земя,
ще имам време да разказвам
за грешките да се наказвам.
Но днес не мога, днес летя,
днес имам вяра да творя,
днес нося чувството, което
ми кара да трепти сърцето.
Не казвай ми "Ще трае кратко"
че всяко щастие е сладко
и днес щом още не горчи
ти по- добре за винаги мълчи.

Животът е мечта за двама,
която се превърща в рана,
ако не можеш да летиш
с небето да я споделиш.