Пуста

Най-силно и до болка ме боли,
когато любовта си заминава,
когато се потапям в скучни дни
и себе си откривам опустяла.

И няма звук, ни полъх на море
и прашни чувставата мълчат,
загубили са своето небе,
пълзят, не искат да летят.

Изхвърлени от топли длани,
самички зъзнат без подслон,
остават си във мене неразбрани,
и после тръгват без тъга, без стон.

Нима не съм обичала безкрайно,
а нищо не усещам днес,
не беше ли до болка всеотдайно,
а само прах остана в мен.

Защо така ограбващо си тръгваш,
любов, която ме плени?
защо сърдита в мен настръхваш,
кажи ми, кой те нарани?

Аз зная - ти не трябва да болиш
и винаги ще тръгваш щом тъжиш,
и днес сърцата ни дори да нараниш,
така живота ни ще съхраниш.

Мечта

Падна звезда от небето
и ме улучи дълбоко в сърцето
погледнах, в ръцете държах светлина
моя малка от Бога дарена мечта.

С усмивка във себе си я съхраних
и сляпа на Бога се доверих,
знаех, че този е верния път,
че води към непознат райски кът.

И смела завинаги тръгнах,
мечтата си с обич прегърнах,
превърнах се в сбъдване цяла -
аз исках докрай да съм я изиграла.

Сега се усмихвам и пея в нощта,
все още е жива тази мечта,
сълзите безсилни не я угасиха,
и слаби ръце не я разрушиха.

И ако някой ме пита - защо все си жива
и от къде извира твоята сила?
С усмивка ще кажа - аз имам мечта
със нея живея и сбъдвам света.