Мечта

Падна звезда от небето
и ме улучи дълбоко в сърцето
погледнах, в ръцете държах светлина
моя малка от Бога дарена мечта.

С усмивка във себе си я съхраних
и сляпа на Бога се доверих,
знаех, че този е верния път,
че води към непознат райски кът.

И смела завинаги тръгнах,
мечтата си с обич прегърнах,
превърнах се в сбъдване цяла -
аз исках докрай да съм я изиграла.

Сега се усмихвам и пея в нощта,
все още е жива тази мечта,
сълзите безсилни не я угасиха,
и слаби ръце не я разрушиха.

И ако някой ме пита - защо все си жива
и от къде извира твоята сила?
С усмивка ще кажа - аз имам мечта
със нея живея и сбъдвам света.