Душа в ръце събрала

Душа в ръце събрала -
ти толкова си обич разпиляла,
но няма край - пилееш ти,
а любовта от тебе пак искри.

Понякога си мислиш, че не можеш
и искаш любовта да си отложиш,
но няма край - щом бягаш ти
до тебе тя ще долети.

От себе си не можеш да се скриеш
дори когато тихи сълзи триеш,
ти нямаш край - обичаш пак
и най - последния си враг.

Защото със любов сме сътворени,
от този извор пием вдъхновени,
той няма край - извира в нас
и в най - самотния ни час.

И каза Бог - "Аз обич вдъхвам в теб,
а ти я разпилей навред,
от себе си раздавай я докрай
и ще усетиш Моя Рай"

24.01.2003

Ако си дал от себе си

Ако си дал от себе си частички
спасяваща и жива доброта,
ако си спрял да подариш на всички,
в студа от твойта топлина.

Ако си сбрал в горещи шепи
най - свидната ти обич на света,
ako излял си я да свети
на друг пътеките в нощта.

Ако си сгрял със силна вяра
и лед превърнал си в сълза
ако полял със нея си цветя
и те разцъфнали в снега...

Ако си пял във своята тъга
и в песента изгрявали слънца,
ако разсеял си мъгла
с изплаканата светлина.

Ако си скитал сред безкрая
да търсиш истина една,
ако не си избирал края
дори загубен във нощта.

Ако живял си винаги така -
ако си носил светлина,
ако обичал си света,
от себе си оставил си следа.