Душа в ръце събрала -
ти толкова си обич разпиляла,
но няма край - пилееш ти,
а любовта от тебе пак искри.
Понякога си мислиш, че не можеш
и искаш любовта да си отложиш,
но няма край - щом бягаш ти
до тебе тя ще долети.
От себе си не можеш да се скриеш
дори когато тихи сълзи триеш,
ти нямаш край - обичаш пак
и най - последния си враг.
Защото със любов сме сътворени,
от този извор пием вдъхновени,
той няма край - извира в нас
и в най - самотния ни час.
И каза Бог - "Аз обич вдъхвам в теб,
а ти я разпилей навред,
от себе си раздавай я докрай
и ще усетиш Моя Рай"
24.01.2003
петък, 24 януари 2003 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар