Не помня

"Tell me why are you so bland to see that the ones
we hurt are you and me"

Не помня кой започна пръв,
но помня, че в душата ми потече кръв,
от болката, която сами си причинихме,
от мисълта, че всъщност нарочно се ранихме.

И всеки убеден във своята си сила
бе само заслепен, потърсил бе закрила
зад нея да прикрие човешкия си страх,
че любовта накрая превръща във прах.

И станахме актьори с една жестока роля,
да се раним докрай - импровизирахме на воля,
И всеки в правотата си така бе убеден
и всеки сам накрая си тръгна наранен.

И вместо да заплача от болка наранена
и нашата вина да бъде опростена,
глава надигнах гордо и със лекота
с жестоки длани бръкнах във твоята душа.

Но не простена ти и никой не разбра,
че моята жестокост остави ти следа,
която те направи по-силен и студен,
завинаги тогава ти тръгна си от мен.

Завинаги ще зная, че гордостта е грях,
че ражда се когато във нас живее страх
и той ни дава сили само да раняваме,
тогава да обичаме завинаги забравяме.

И няма път, по който да искам да вървя
не мога любовта сама да сътворя.
Жестоко се поучихме -
прогледнахме като получихме
едничък край вместо заветен рай,
горяща суха клада
вместо частички шеметна наслада.