Морето в очите ми се размъти.
Не, не плача, просто пак заваля.
И студени отровени пръсти
пият жадни от мойта тъга.
Морето сърдито ги гони,
то ги дави във синя мъгла,
те потъват - отрязани клони -
в завалялата моя душа.
понеделник, 10 април 2000 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар