Среща

На среща със твоята същност
пристигам прикртито смутена -
умело ще скрия ли всъщност,
че идвам при теб наранена.

Аз няма да моля за нежност
и с клетви не ще те заклинам,
отминали мигове прежност
пред тебе не ще да проклинам.

Ще бъда отчайващо смела,
друг изход незнаем, нали,
към твоята същност поела,
не спирам макар да боли.

Ще видиш лицето ми бяло,
с изплактнати вече очи,
но няма да знаеш къде е боляло,
добре се преструвам нали.

Ще хванеш ръцете ми бели
с треперещи пръсти сега,
незнаеш - преди бяха смели,
преди да пожънат тъга.

Душата си бяла ще скрия,
с изтъргани черни бразди,
ако я искаш, ти сам намери я,
по тихите, плахи следи.

И бяла ще тръгна до тебе,
отново родена почти,
ще крия предишната мене,
дори от това да боли.

Мрак

В притихналия мрак,
ще бъда сянката на твоето преди,
превърнала се в черен прах,
оставила забравени следи.

Ще бъда тихо и послушно минало,
което ти за мен си сътворил,
ще нося тихо само времето,
което в себе си си заличил.

Ще бъда няма песнопойна птица,
дошла от приказка една,
която Снежната Кралица,
остави със замръзнала душа.

Премръзнала, омръзнала - ще бъда свита
във спомените топли от преди,
ще бъда малка гаснеща звездица,
която утрото ще заличи.

Аз ще съм Малката Русалка,
а принцът, влюбен в друга, ще си ти,
за мене приказка прощална,
ще ти разкажат морските вълни.

С гласът им тъжен аз ще ти попея
за моето изстинало сърце,
което аз опитах се да сгрея,
със две замръзнали ръце.

В притихналия мрак
ръцете няма да ги има вече,
превърнали се в морски прах
ще те прегръщат отдалече.
...

P.S.
В притихналия мрак се чува крясък,
това е моят вик - нагълтал пясък,
но още имащ сили да ти каже,
че оцелях без теб и пак обичам даже...