Среща

На среща със твоята същност
пристигам прикртито смутена -
умело ще скрия ли всъщност,
че идвам при теб наранена.

Аз няма да моля за нежност
и с клетви не ще те заклинам,
отминали мигове прежност
пред тебе не ще да проклинам.

Ще бъда отчайващо смела,
друг изход незнаем, нали,
към твоята същност поела,
не спирам макар да боли.

Ще видиш лицето ми бяло,
с изплактнати вече очи,
но няма да знаеш къде е боляло,
добре се преструвам нали.

Ще хванеш ръцете ми бели
с треперещи пръсти сега,
незнаеш - преди бяха смели,
преди да пожънат тъга.

Душата си бяла ще скрия,
с изтъргани черни бразди,
ако я искаш, ти сам намери я,
по тихите, плахи следи.

И бяла ще тръгна до тебе,
отново родена почти,
ще крия предишната мене,
дори от това да боли.