Мрак

В притихналия мрак,
ще бъда сянката на твоето преди,
превърнала се в черен прах,
оставила забравени следи.

Ще бъда тихо и послушно минало,
което ти за мен си сътворил,
ще нося тихо само времето,
което в себе си си заличил.

Ще бъда няма песнопойна птица,
дошла от приказка една,
която Снежната Кралица,
остави със замръзнала душа.

Премръзнала, омръзнала - ще бъда свита
във спомените топли от преди,
ще бъда малка гаснеща звездица,
която утрото ще заличи.

Аз ще съм Малката Русалка,
а принцът, влюбен в друга, ще си ти,
за мене приказка прощална,
ще ти разкажат морските вълни.

С гласът им тъжен аз ще ти попея
за моето изстинало сърце,
което аз опитах се да сгрея,
със две замръзнали ръце.

В притихналия мрак
ръцете няма да ги има вече,
превърнали се в морски прах
ще те прегръщат отдалече.
...

P.S.
В притихналия мрак се чува крясък,
това е моят вик - нагълтал пясък,
но още имащ сили да ти каже,
че оцелях без теб и пак обичам даже...