“Бог е Любов и Любовта е Бог”

Ще можем ли да бъдем толкова добри,
че да простим дори, когато много ни боли,
дори когато някой света край нас руши,
ограбва ни и после оставаме сами.

По мъничко от всичко е вземал всеки ден
усмивка, поглед, чувство ограбвал е от теб
и някак нереално света пресътворил
от тебе всичко взето за друг е съхранил.

Ще можем ли с усмивка пак да му простим,
и надживели болката напред да продължим
с едничко чувство само, че сме били добри,
вината да оставим на други да тежи.

А Господ на небето с любов ще се усмихва
и неговата обич в нас няма да затихва,
ще ни даде звездички, които тихо светят,
когато никой няма по стръмната пътека.

И после чудо – виж небесните звезди
си срещнал на земята във нечии очи
и тази силна обич ти сам си си предрекъл
с добро си извървял най – стръмната пътека.

Уличка

По моята уличка - слънчева, есенна
пак се скитам - щастлива отнесена
и не виждам от нечия мисъл залисана,
че участвам в пиеса отдавна написана.

И си вярвам, че аз си измислям,
че живота си аз го написвам
и че всичко, което след миг предстои
моята мисъл сама го строи.

И така да творя съвсем се увличам,
света да градя тъй както обичам,
без да виждам, че някой от завист не спи
и след мене върви ден и нощ да руши.

Беше страшно, когато назад се обърнах
и когато от студ сама се прегърнах,
за да мога да гледам света как умира
и разбрах, че всичко ей така си отива.

Че живота е вече отдавна написан
и на всеки от нас точен път е орисан
и не мога да бягам, да се скрия от края -
някой друг си измисля, а аз го играя.