Уличка

По моята уличка - слънчева, есенна
пак се скитам - щастлива отнесена
и не виждам от нечия мисъл залисана,
че участвам в пиеса отдавна написана.

И си вярвам, че аз си измислям,
че живота си аз го написвам
и че всичко, което след миг предстои
моята мисъл сама го строи.

И така да творя съвсем се увличам,
света да градя тъй както обичам,
без да виждам, че някой от завист не спи
и след мене върви ден и нощ да руши.

Беше страшно, когато назад се обърнах
и когато от студ сама се прегърнах,
за да мога да гледам света как умира
и разбрах, че всичко ей така си отива.

Че живота е вече отдавна написан
и на всеки от нас точен път е орисан
и не мога да бягам, да се скрия от края -
някой друг си измисля, а аз го играя.