Ще можем ли да бъдем толкова добри,
че да простим дори, когато много ни боли,
дори когато някой света край нас руши,
ограбва ни и после оставаме сами.
По мъничко от всичко е вземал всеки ден
усмивка, поглед, чувство ограбвал е от теб
и някак нереално света пресътворил
от тебе всичко взето за друг е съхранил.
Ще можем ли с усмивка пак да му простим,
и надживели болката напред да продължим
с едничко чувство само, че сме били добри,
вината да оставим на други да тежи.
А Господ на небето с любов ще се усмихва
и неговата обич в нас няма да затихва,
ще ни даде звездички, които тихо светят,
когато никой няма по стръмната пътека.
И после чудо – виж небесните звезди
си срещнал на земята във нечии очи
и тази силна обич ти сам си си предрекъл
с добро си извървял най – стръмната пътека.
неделя, 28 октомври 2001 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар