Лятна жена

Дъщерята на вятъра кръстих се аз,
потомка на слънце искрящо,
сестра на звездите в среднощния час,
родена сред лято горящо.

За очи си откъснах частичка небе,
в душата излях светлината,
а себе си смело закичих с криле,
такава посрещнах зората.

Такава пред Бога първо се спрях
помолих за шепичка Вяра,
която да пази сърцето от грях,
в душата щом нещо изгаря.

Такава до тебе пристигам сега
такава за теб ще остана -
родена от слънцето лятна жена -
жена в светлина изтъкана.

И винаги лятна ще идвам при теб -
и ненаситен от мен ще отпиваш,
прохладен и жаден със пръсти от лед
пожарите в мен ще попиваш.

А вятърът щом ми довей Есента
ще тръгвам със птичата песен
и да се върна отново при теб с пролетта
ще ме очакваш ти есен след есен.

юни 2002 г. гр.Варна

приСЪНЕНИ приЗНАНИЯ

Търсил си ме,
във чуждите длани
си търсил моите докосвания.
Чакал си ме,
на други спирки и гари,
от където аз не минах.
Благодаря ти, обич моя,
че винаги си тръгвал,
че не спря преди да ме откриеш.

Сега се спри,
спокоен затвори очи,
намери ме, заcпивай.
Уморен си, зная,
във всяка длан, на всяка гара
остави по нещо от себе си.
Не ми разказвай,
че винаги болеше, когато ме е нямало,
зная и вече ще съм тук.

Кошмарът свърши,
кошмарът от несбъднати мечти,
аз ще ти сбъдна тази.
Ти само ме мечтай,
измисляй ме каквато си поискаш
и ще усещаш, че се сбъдвам.
Не се страхувай,
и от съмнения не спирай да мечтаеш,
зная, че съм аз.

Заспивай вече,
тази е нощта, в коята ще сме уморени
от дългото ни търсене.
От утре ще е леко,
утре ще сме с нови сили,
защото знаем, че сме се открили.
Обичам те,
и винаги съм те обичала,
докато си ме търсил.

Обичаш ме,
зная че винаги си ме обичал,
докато съм чакала да ме откриеш.
И тази обич
все ни е изтръгвала да тръгваме,
боляла е, защото не сме били ние.
Сега сме аз и ти,
сега сме ние и го знаем,
защото любовта ни не боли.

Обичам те, заспивай...