приСЪНЕНИ приЗНАНИЯ

Търсил си ме,
във чуждите длани
си търсил моите докосвания.
Чакал си ме,
на други спирки и гари,
от където аз не минах.
Благодаря ти, обич моя,
че винаги си тръгвал,
че не спря преди да ме откриеш.

Сега се спри,
спокоен затвори очи,
намери ме, заcпивай.
Уморен си, зная,
във всяка длан, на всяка гара
остави по нещо от себе си.
Не ми разказвай,
че винаги болеше, когато ме е нямало,
зная и вече ще съм тук.

Кошмарът свърши,
кошмарът от несбъднати мечти,
аз ще ти сбъдна тази.
Ти само ме мечтай,
измисляй ме каквато си поискаш
и ще усещаш, че се сбъдвам.
Не се страхувай,
и от съмнения не спирай да мечтаеш,
зная, че съм аз.

Заспивай вече,
тази е нощта, в коята ще сме уморени
от дългото ни търсене.
От утре ще е леко,
утре ще сме с нови сили,
защото знаем, че сме се открили.
Обичам те,
и винаги съм те обичала,
докато си ме търсил.

Обичаш ме,
зная че винаги си ме обичал,
докато съм чакала да ме откриеш.
И тази обич
все ни е изтръгвала да тръгваме,
боляла е, защото не сме били ние.
Сега сме аз и ти,
сега сме ние и го знаем,
защото любовта ни не боли.

Обичам те, заспивай...