Лятна жена

Дъщерята на вятъра кръстих се аз,
потомка на слънце искрящо,
сестра на звездите в среднощния час,
родена сред лято горящо.

За очи си откъснах частичка небе,
в душата излях светлината,
а себе си смело закичих с криле,
такава посрещнах зората.

Такава пред Бога първо се спрях
помолих за шепичка Вяра,
която да пази сърцето от грях,
в душата щом нещо изгаря.

Такава до тебе пристигам сега
такава за теб ще остана -
родена от слънцето лятна жена -
жена в светлина изтъкана.

И винаги лятна ще идвам при теб -
и ненаситен от мен ще отпиваш,
прохладен и жаден със пръсти от лед
пожарите в мен ще попиваш.

А вятърът щом ми довей Есента
ще тръгвам със птичата песен
и да се върна отново при теб с пролетта
ще ме очакваш ти есен след есен.

юни 2002 г. гр.Варна