Светлина

Съществува само истина Една,
че всеки е изпълнен с Светлина,
но за да успееш да прогледнеш,
ръце към нея да протегнеш,
ти трябва с мрак да се изпълнеш
и после в светлината да се върнеш.
На дъното, където няма никой
където тъмно е и толкоз тихо,
далеч от всичките мечти,
изпълнен с рани от безброй беди,
когато сили нямаш веч да се изправиш
и болките си да забравиш,
тогава чак откриваш Светлината,
изпълва тя с покой душата,
тогава смисъла на тъмното разбираш,
че път нагоре е откриваш.
Че сам не можеш да се справиш,
от мрака, за да се избавиш,
ти трябва Сила, за да се пребориш,
невидими врати, за да отвориш,
ти трябва Някой да ти каже
и път през нищото да ти покаже.
Когато разбереш, че сам не можеш,
че сам ли си, ти все ще тревожиш,
тогава в теб се ражда нещо ново,
желание за светлото готово.
Тогава чак проглеждаш в мрака
и знаеш, че във него Силата те чака,
да осъзнаеш святата й мощ,
да те направи за Живот готов.
Разбираш, че не те наказва,
а само пътят ти показва.
Тогава се изпълваш с въхищение,
усещаш се частица от Творение,
че носиш в себе си вратата,
която ще те изведе към Светлината.

Музиката, която вдъхнови тези думи

Абсолютна свобода

Абсолютна свобода
сама на себе си да съм Жена,
сама да се прегръщам,
сама на любовта си да отвръщам.
А пустотата дето в мен остави,
оставям я на Господ да я пази
тя свята е и веч ще ми напомня
за болката по теб огромна.

Далече

Не бих могла да те обичам от далече,
за тази смелост сили нямам вече,
не бих могла така да съм щастлива,
от мисълта, че някъде те има.

До мене ако си - ще бъда жива,
в света ще грея от любов красива,
но щом дъха ти не усещам в мрака,
зная, че безпътие ме чака.

Не бих могла на другите да давам,
от нашата Любова да им раздавам,
тя твърде свята е и ме притиска,
да бъда твоя само иска.

Възстанах срещу другите заради нея,
превърнах си живота в епопея,
и днес когато ми я вземаш,
ти всичко сякаш ми отнемаш.

Защото нищо друго не остана,
в борбата,за да бъдем двама,
аз всичко от себе си изтрих,
и в нашето гнездо се свих.

Сега, когато ти го изостави,
когато обичта ни ти забрави,
аз нямам нищо, само празно място
а там за болката е тясно.

Не те виня, но болката не спира,
дълбоко от душата ми извира,
това, че някъде те има,
на мене вече не ми стига.

До мене щом не си, ти си далчен,
на пътища и търсене обречен,
дали света като пребродиш,
в краката ми трофеите ще сложиш?

Дали тогава, чак на края,
ще кажеш:"Дойдох, за да призная,
че по - красиво нещо няма
от любовта, родена в двама".

Тогава аз ще бъда сляпа,
от болката от мен излята.
В гнездото ветрове ще веят,
и тъжни песни ще ми пеят.

Ръка във твоята ще сложа,
глава във скута ще положа,
и тихо в любовта ти ще заспя,
накрая болката да притъпя.

Живота победих аз многократно,
тук няма нищо безвъзвратно,
аз дълго във гнездото плаках,
но най - накрая те дочаках....

Най-красивият танц на света

Трябва ли да се осъкатим,
за да открием накъде вървим?
И да останем без крак или ръка,
за да танцуваме така?

Когато живота всичко ми отнеме,
когато ме изпепели жестоко време,
дано да ми остави поне една ръка,
за да танцувам този танц на Любовта.

Пирувайте

"Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък на нея." Йоан 8:7

Пирувайте, палачи мои,
днес вий ме умъртвихте,
и после в кървави запои
от болката ми се опихте.

Пирувайте, гризачи на плътта ми
и в раните ми бъркайте с ножове,
недосегаема съм след смъртта ми,
не ще ме вържете с окови.

Пирувайте, защото малко ви остана,
тъпчете си душите със храна,
отпивайте от всяка рана,
заситени да срещнете нощта.

Че утрото ще дойде скрито
и още никой не разбрал,
живота ще му вземе тихо,
защото от живота си е ял.

Копнеж

Как искам да умра
и в следващия свят да се преселя,
свободна моята душа
да спи в Господната постеля.

И пременена в бяло
за Господа да се венчая,
тук на земята тъй е опустяло
че никой със Любов не ме омая.

За мене не плачете
щастлива ще съм, влюбена в безкрая
и младостта ми не жалете,
сама си пожелавам края.

Аз искам всичко да забравя
да бъда нова в ново време,
скръбта си тука да оставя
да не тежи нужно бреме.

Закон

Неумолим закон в света векува
и над съдбите ни царува,
той помни всяка наша мисъл, всеки зов
и се нарича закона за безкрайната любов.

Той повелява всички да обичаме
и в болката си зло да не изричаме,
да бъдем ведри и добри
изпълнени с безброй мечти.

Закон написан за душата,
държи подвластни ни сърцата.
следи за всяко колко обич дава
и да получи това, което заслужава.