Далече

Не бих могла да те обичам от далече,
за тази смелост сили нямам вече,
не бих могла така да съм щастлива,
от мисълта, че някъде те има.

До мене ако си - ще бъда жива,
в света ще грея от любов красива,
но щом дъха ти не усещам в мрака,
зная, че безпътие ме чака.

Не бих могла на другите да давам,
от нашата Любова да им раздавам,
тя твърде свята е и ме притиска,
да бъда твоя само иска.

Възстанах срещу другите заради нея,
превърнах си живота в епопея,
и днес когато ми я вземаш,
ти всичко сякаш ми отнемаш.

Защото нищо друго не остана,
в борбата,за да бъдем двама,
аз всичко от себе си изтрих,
и в нашето гнездо се свих.

Сега, когато ти го изостави,
когато обичта ни ти забрави,
аз нямам нищо, само празно място
а там за болката е тясно.

Не те виня, но болката не спира,
дълбоко от душата ми извира,
това, че някъде те има,
на мене вече не ми стига.

До мене щом не си, ти си далчен,
на пътища и търсене обречен,
дали света като пребродиш,
в краката ми трофеите ще сложиш?

Дали тогава, чак на края,
ще кажеш:"Дойдох, за да призная,
че по - красиво нещо няма
от любовта, родена в двама".

Тогава аз ще бъда сляпа,
от болката от мен излята.
В гнездото ветрове ще веят,
и тъжни песни ще ми пеят.

Ръка във твоята ще сложа,
глава във скута ще положа,
и тихо в любовта ти ще заспя,
накрая болката да притъпя.

Живота победих аз многократно,
тук няма нищо безвъзвратно,
аз дълго във гнездото плаках,
но най - накрая те дочаках....