Светлина

Съществува само истина Една,
че всеки е изпълнен с Светлина,
но за да успееш да прогледнеш,
ръце към нея да протегнеш,
ти трябва с мрак да се изпълнеш
и после в светлината да се върнеш.
На дъното, където няма никой
където тъмно е и толкоз тихо,
далеч от всичките мечти,
изпълнен с рани от безброй беди,
когато сили нямаш веч да се изправиш
и болките си да забравиш,
тогава чак откриваш Светлината,
изпълва тя с покой душата,
тогава смисъла на тъмното разбираш,
че път нагоре е откриваш.
Че сам не можеш да се справиш,
от мрака, за да се избавиш,
ти трябва Сила, за да се пребориш,
невидими врати, за да отвориш,
ти трябва Някой да ти каже
и път през нищото да ти покаже.
Когато разбереш, че сам не можеш,
че сам ли си, ти все ще тревожиш,
тогава в теб се ражда нещо ново,
желание за светлото готово.
Тогава чак проглеждаш в мрака
и знаеш, че във него Силата те чака,
да осъзнаеш святата й мощ,
да те направи за Живот готов.
Разбираш, че не те наказва,
а само пътят ти показва.
Тогава се изпълваш с въхищение,
усещаш се частица от Творение,
че носиш в себе си вратата,
която ще те изведе към Светлината.

Музиката, която вдъхнови тези думи