Извинявай, може ли да те обичам,
нали ми каза аз да избера.
Аз искам с вятъра да тичам,
а в себе си да нося любовта.
Аз искам слънце да ме грее,
да се усмихвам на добрия ден
и птица във душата ми да пее,
и да заспивам с поглед озарен.
Аз искам да усещам жива
светът как тръпне и цъфти
да бъда в себе си красива,
от мене радост да вали.
Аз искам само да обичам
не в мене да си влюбен ти
на чужди пътища да те обричам,
да ти налагам моите мечти.
Помни на свобода обречени сме само
и няма да ти позволя да спреш
да ме спасиш със силно рамо
във вярност да се закълнеш.
Аз мога да летя и да пропадам,
аз имам сили да вървя,
аз мога себе си да давам
и да обичам и да съм Сама.
Прости, ако не те смущавам
ще бъда влюбена жена,
не искам в мислите ти да оставам,
а само да ти нося топлина.
А щом се сгрееш си тръгни
или пък остани да изгориш,
но пътя сам си намери,
аз искам него да вървиш.
петък, 17 май 2002 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар