вторник, 18 септември 2007 г.

Счупена душа

Животът е несбъдната мечта,
че заедно ще стигнем до края на света
и ще изправим пред смъртта
все още влюбени сърца.

Животът е безсмислена игра,
играем на разсърдени деца,
в играчките си поглед взрели,
за път и време опустели.

Душата ми стърчи сама,
обрулена от ветровете,
познавам тъй добре нощта
по писъка на гласовете.

Няма коментари: