Всичко има в очите на хората -
и мечти, и сълзи, и посоки,
но дълбае ги с пръсти умората
стават бледи и все по-дълбоки.
Вече няма го детския блясък,
няма скрита велика мечта,
някой стъпка двореца от пясък
и превърна го в кална следа.
Всичко има в очите на хората -
и копнеж и тъга и въпроси.
Кой ме вмъкна във дрехите, в ролята
и какво ли от мен ще изпроси?
Кой ми каза:"Върви и обичай",
а постави пред мене стена?
Кой нашепваше: "С вятъра тичай",
но не каза, че имам крила.
Всичко има в очите на хората,
но прозира и болка една,
че загубихме в себе си волята,
да живеем във мир със света.
неделя, 29 януари 2006 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар