Ода за студента

ВИНСа тесен за мойта душа е
и кога студент дойде тук и се помае
трябва да забрави греховния пир
да бяга по лекции и да учи в мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори -
тоз учебник тежък що нося отгоре
не ме помирява в тия небеса
и кога във ВИНСа вдигна си гласа
смело да покажа колко много зная,
други получават шестици накрая.
В тоя дом плачевен живот нестърпим
и мойто желание се губи кат дим.

Мисля, че вратата към заветний край
накъде извежда никой не я знай.
Че не тоз учебник извежда нататък,
че из света шумен пътят е по кратък,
че пищова братски - без гордост, без вик
подаден сришом на някой клетник,
че подсказана дума за святото дело,
че лекция цяла преписана смело
са много по-мили на професора висши
от всичките тез зубрения излишни.

Мисля, че човекът тук на този свят
може да си пийне с колега коняк,
от кои'т се клетва студента отказа,
че цел по висока някой му показа.
Че не с тоз учебник и не с тоз конспект
искам да изляза, а съм все зает.
Че ближний ми има нужда не да ме препитва,
а от силна помощ когато залитва.
И че ще е харно да напусна веч
таз ограда тиха от купон далеч
и да видя две - три кръчми нови -
не издържам вече в тежките окови.

Рече и излезе.
Четири годин той скита се
бездомен, без сън, без покой,
със вънкашност чужда и занятие ново
и сърце порасло, за купон готово.
Говореше често за сесия, за борба,
кат за една ближна, обща веселба,
часът, на която беше неизвестен.
Изпитваше кой е сърцат, сиреч свестен
участник да стане във купона свят,
всяк един колега беше му и брат.
Той беше невидим фантом или сянка,
озове се във ВИНСа, мерне се в седянка
покаже се, скрий се - без знак и без след
от лекции гонен, в купони приет.
Днес в кафето глухо, утре в някой бар -
говореше често за изпита стар.
Че щастлив е оня, който изпие пръв
пълната чаша на един дъх.
И всякоя възраст, специалност и занятие
взимаше участие в това предприятие.

О, студенство свято, теб те освети
малдостта на душите ни,
свещенно си ти!
Ти белег си страшен и знак за свобода -
за това на нас ни завижда народа!