Рушим

"Колкото по - дълбоко дълбае скърбта в душата ни,
толкова повече радост може да вмести тя"
Джубран Халил Джубран

***
Заедно заслепени все грешим -
заедно душите си рушим,
ще имаме ли обич, за да си простим
и да можем всичко пак да съградим.
***

Всички брави от мене са счупени,
а вратите от тебе заключени -
няма път, ни мечта, ни земя,
мога само да плача в нощта.

Стоя и не гледам в очите на края,
загубих завинаги, как да призная?
И трябва ли слаба да те отрека
или твоето нямане да си понеса.

Щом болка нарекох те - нака да бъде
и с болка оставям света да ме съди.
Сълзите в очите за тебе ще пазя
и с тях ще обичам - не искам да мразя.

И може без сили съвсем да остана,
но тебе ще нося, моя пареща рана,
до край да се сбъднеш, любов самота,
до край ме заливай, моя нежна тъга.

Аз зная завинаги в мене си жива
чрез тебе аз дишам, моя обич красива
и смисъла в тебе за мен е велик,
различна пътека в света си открих.

И нека ме съдят грешните мисли
да ме оборват с прималиви смисли,
да те откъсна от мене не мога
ти си моята свята молитва към Бога.

Остава завинаги тази следа,
раняваща моя, любов самота,
предодох се вече до край ме владей,
с пречивстващи сълзи нощта ми залей.

През тях ще те търся в света от тъга,
не тръгвай, бяз тебе ще съм по-сама.
Дълбай ме отвътре, разкъсвай ме цяла,
аз искам до край да съм те преживяла.

Изгубена моя, обич мечта,
изправяш пред мене врата след врата,
минавам през всяка и само мълчание,
поставяш ми труден живот изпитание.

Но с всяка забита стрела аз откривам -
след края по-вярна пътека намирам,
тогава прославям те, моя тъга
единсвено с тебе познах радостта.

***
Не се страхувам, че с тебе рушим,
това е нов път да се съградим,
и колкото силно днес се раним,
с повече обич това ще простим.