Не спирай

Не спирай да ме искаш,
a аз ще го усещам някак
и ще изглежда нереално сякаш,
че всеки сам пое по пътя по нататък.

Не спирай да ме гледаш
и аз на твоя поглед ще се грея,
а щом ми загори отвътре
с дъжд от моите сълзи ще се полея.

Не спирай да ме вземаш
и аз ще бъда твоя цяла,
със длан от мен да ме отнемаш
и с обич, студ за мене сгряла.

Не спирай да си тръгваш,
и аз ще чакам поглед спряла
в мойте длани да се връщаш,
с душа за мене зажадняла.

Не спирай да ми липсваш
и аз със тази болка ще живея -
при мене като сън да идваш,
на яве все по тебе да копнея.

Не спирай пак да ме откриваш
при мене уморен да се завръщаш
от мойта нежност да отпиваш
от нея прероден да ме прегръщаш.

Не спирай да си ти
и аз не ще да спра тогава
да бъда себе си с очи,
които обич ще ти дават.