Светлина

Съществува само истина Една,
че всеки е изпълнен с Светлина,
но за да успееш да прогледнеш,
ръце към нея да протегнеш,
ти трябва с мрак да се изпълнеш
и после в светлината да се върнеш.
На дъното, където няма никой
където тъмно е и толкоз тихо,
далеч от всичките мечти,
изпълнен с рани от безброй беди,
когато сили нямаш веч да се изправиш
и болките си да забравиш,
тогава чак откриваш Светлината,
изпълва тя с покой душата,
тогава смисъла на тъмното разбираш,
че път нагоре е откриваш.
Че сам не можеш да се справиш,
от мрака, за да се избавиш,
ти трябва Сила, за да се пребориш,
невидими врати, за да отвориш,
ти трябва Някой да ти каже
и път през нищото да ти покаже.
Когато разбереш, че сам не можеш,
че сам ли си, ти все ще тревожиш,
тогава в теб се ражда нещо ново,
желание за светлото готово.
Тогава чак проглеждаш в мрака
и знаеш, че във него Силата те чака,
да осъзнаеш святата й мощ,
да те направи за Живот готов.
Разбираш, че не те наказва,
а само пътят ти показва.
Тогава се изпълваш с въхищение,
усещаш се частица от Творение,
че носиш в себе си вратата,
която ще те изведе към Светлината.

Музиката, която вдъхнови тези думи

Абсолютна свобода

Абсолютна свобода
сама на себе си да съм Жена,
сама да се прегръщам,
сама на любовта си да отвръщам.
А пустотата дето в мен остави,
оставям я на Господ да я пази
тя свята е и веч ще ми напомня
за болката по теб огромна.

Далече

Не бих могла да те обичам от далече,
за тази смелост сили нямам вече,
не бих могла така да съм щастлива,
от мисълта, че някъде те има.

До мене ако си - ще бъда жива,
в света ще грея от любов красива,
но щом дъха ти не усещам в мрака,
зная, че безпътие ме чака.

Не бих могла на другите да давам,
от нашата Любова да им раздавам,
тя твърде свята е и ме притиска,
да бъда твоя само иска.

Възстанах срещу другите заради нея,
превърнах си живота в епопея,
и днес когато ми я вземаш,
ти всичко сякаш ми отнемаш.

Защото нищо друго не остана,
в борбата,за да бъдем двама,
аз всичко от себе си изтрих,
и в нашето гнездо се свих.

Сега, когато ти го изостави,
когато обичта ни ти забрави,
аз нямам нищо, само празно място
а там за болката е тясно.

Не те виня, но болката не спира,
дълбоко от душата ми извира,
това, че някъде те има,
на мене вече не ми стига.

До мене щом не си, ти си далчен,
на пътища и търсене обречен,
дали света като пребродиш,
в краката ми трофеите ще сложиш?

Дали тогава, чак на края,
ще кажеш:"Дойдох, за да призная,
че по - красиво нещо няма
от любовта, родена в двама".

Тогава аз ще бъда сляпа,
от болката от мен излята.
В гнездото ветрове ще веят,
и тъжни песни ще ми пеят.

Ръка във твоята ще сложа,
глава във скута ще положа,
и тихо в любовта ти ще заспя,
накрая болката да притъпя.

Живота победих аз многократно,
тук няма нищо безвъзвратно,
аз дълго във гнездото плаках,
но най - накрая те дочаках....