Смисъл

За Смисъла сте заговорили отново,
за мене той обърква всяко слово.
Безсмислени изглеждат ми отдавна дните,
дори не ровя вече във следите.
Живея си олекнала без Смисъл,
освободих се от онази мисъл,
която искаше живота да нарежда,
в зависимости всичко да подрежда.
Днес имам само себе си и нищо друго,
откривам, макар и да звуча не малко лудо,
че всяко претежание тук на Земята,
ни иска за отплата Свободата.
И някои плащаме цената
и доброволно си оставяме крилата,
нали обичаме да притежаваме,
дори от обич да се престараваме.
Така минават дните,
а във небето, вперени очите,
си мислят "Боже, смисъла къде е?
Защо света мълчи и тъй немее?"
Но чуло повика в сърцето,
решава да ни приюти небето,
едно след друго всичко ни отнема,
за да не стои пред нас дилема:
"Дали да си остана на Земята
или да полетя във Небесата?"
Така, когато нищо веч не притежаваме,
най - хубавия дар в света познаваме-
Свободата, да живеем тук на таз Земя,
без да плащаме цена.

За мене

За мене си слязъл тук долу във ада,
и всичките болки за мене изстрада.
За мене изгубил си сто свои живота
и сто пъти с кръста вървя на Голгота.
Сто пъти се срещахме и се обиквахме,
но с болката всъщност така и не свикнахме.

Винаги силно един към друг тичахме,
всеки път двама така се привличахме,
че в сблъсък превръщахме всяка следваща среща,
от който оставаше диря гореща.
Сто пъти пожара с сълзи потушавахме,
а болката после от него забравяхме.

Днес, сто и първия път, аз няма да бягам
на стогодишната обич туй веч не приляга,
бавно, политайки към тебе ще тръгна,
и кротко завинаги ще те прегърна.
Сто пъти бе нужно този път да вървим,
на сто и първия във Едно да се съединим.