За мене

За мене си слязъл тук долу във ада,
и всичките болки за мене изстрада.
За мене изгубил си сто свои живота
и сто пъти с кръста вървя на Голгота.
Сто пъти се срещахме и се обиквахме,
но с болката всъщност така и не свикнахме.

Винаги силно един към друг тичахме,
всеки път двама така се привличахме,
че в сблъсък превръщахме всяка следваща среща,
от който оставаше диря гореща.
Сто пъти пожара с сълзи потушавахме,
а болката после от него забравяхме.

Днес, сто и първия път, аз няма да бягам
на стогодишната обич туй веч не приляга,
бавно, политайки към тебе ще тръгна,
и кротко завинаги ще те прегърна.
Сто пъти бе нужно този път да вървим,
на сто и първия във Едно да се съединим.