За Смисъла сте заговорили отново,
за мене той обърква всяко слово.
Безсмислени изглеждат ми отдавна дните,
дори не ровя вече във следите.
Живея си олекнала без Смисъл,
освободих се от онази мисъл,
която искаше живота да нарежда,
в зависимости всичко да подрежда.
Днес имам само себе си и нищо друго,
откривам, макар и да звуча не малко лудо,
че всяко претежание тук на Земята,
ни иска за отплата Свободата.
И някои плащаме цената
и доброволно си оставяме крилата,
нали обичаме да притежаваме,
дори от обич да се престараваме.
Така минават дните,
а във небето, вперени очите,
си мислят "Боже, смисъла къде е?
Защо света мълчи и тъй немее?"
Но чуло повика в сърцето,
решава да ни приюти небето,
едно след друго всичко ни отнема,
за да не стои пред нас дилема:
"Дали да си остана на Земята
или да полетя във Небесата?"
Така, когато нищо веч не притежаваме,
най - хубавия дар в света познаваме-
Свободата, да живеем тук на таз Земя,
без да плащаме цена.
сряда, 18 март 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар