Защото много те обичам

Защото много те обичам, спирам
да вдъхна този свят студен
и в мене силата откривам
да имам поглед озарен.

Прости, че идваш от далече
и виждаш - тъжна съм била,
аз обещавам - няма вече
да плача от студенина.

Ти помниш ме такава влюбена -
отдала се на пролетта,
а днес от нямане погубена
откриваш ме сред есента.

Да знам - аз обещах, че ще се боря,
но паднах повалена от тъга
не исках с любовта да споря
и тръгнах си преди да е дошла.

Прости, тогава всичко знаех,
но не посмях да полетя
и нашите мечти оставих -
не моята пътека се втурнах да вървя.

Изгубих се сред другите в безкрая
от уморени мисли и събди,
но исках да раздам до края
една любов, която ми тежи.

Сега разбирам,че не съм забравила,
ти носиш ми към мен следа,
от обич в тебе съм оставила
към себе си най - вярната врата.

Каквато съм била при тебе се откривам,
прераждам се в една забравена мечта,
частичка по частичка отново се събирам
от твоята искра запалвам светлина.

Защото много те обичам,
защото ме обичаш ти,
когато ме боли при теб ще тичам
да ми припомняш нашите мечти.