Когато с мъгли есента ме погали
тогава окапаха тъжни моите длани,
а песента ми далече на юг отлетя
да дири мечтаната топла земя.
В очите ми локви от дъжд се събраха,
мечтите ми тихо в сълзи заваляха.
А времето спря и не каза дали
сама си измислям тези мъгли.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар