Осъждате ръцете ми горещи,
които палят в мрака свещи
и с крехък пламък светлина
прогонват вашата тъга.
Да, знам уютно беше в мрака,
не пее луда тишината
и няма зов за друго време,
душата ти спокойна дреме.
Но някой дръзва да извика,
да тича, да не спи, да пита,
а ти със мрака се завиваш,
обръщаш се и пак заспиваш.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар