Вик

В мрака стих и полувик
поет съм и съм си критик,
във лудост пиша слово чудно
и после го разбирам трудно.

И бавно думите ми капят
протягат се да ме ухапят
със чувство да ме заразят
към мен невидими пълзят.

Опарена листа захвърлям
и със задачи се нагърбвам,
забивам мисълта в земята
да спре да търси чудесата.

Но чула песен във нощта
събужда се в мене тя
лети, поръчва на звездите
кога да сътворят мечтите.

И вдъхновена пак се връща
живота във поезия превръща
и вик след вик аз пиша стих,
забравила, че бях критик.