петък, 6 септември 2002 г.

mising One inside of me

Мъничка истина в думи събранa,
шепичка вяра от теб разпиляна -
имал си Нещо, което са взели,
светлия поглед от теб са отнели.

Някой в душата ти пак се е ровил,
някой е тръгвал, а ти си го гонил,
обичал си силно жестоки ръце,
които са имали нежно лице.

Обичал си силно, раздал си до край,
но не получил заветния рай,
загубил си в себе си тази искра,
която запалва ти мрака в нощта.

И криеш се вече, градиш си стени,
мислиш, че няма зад тях да боли,
скрит и от себе си ред подир ред,
трупаш зазидани късчета лед.

А вечер заспиш ли сънуваш мечти
как нечия длан стената руши,
но липсва във утрото тази ръка -
мечтата превръща се в нова стена.

Защо не ми каза, че друга обичаш,
че в други градини мечтаеш да тичаш?
Остави това да откривам сама,
сама да проглеждам след всяка сълза.

Защо не ми каза, че идваш при мене,
за миг да избягаш от прашното бреме?
От себе си повече щях да ти дам -
искрица да имаш, когато си сам.

Незнаех, че с утрото бързаш да тръгваш
на ставане своята болка нагърбваш
и само с усмивка разрошваш косата ми
и под краката разбиваш земята ми.

Сама се завързах, за да не тръгна
да тичам след теб и да те върна.
Някой бе казал, че друга обичаш,
че в други очи непрестанно се вричаш.

Объркана аз, изпуснах мига
да ти даря за изпът светлина.
А вече е късно - звездите мълчат
и няма какво да ни предрекът.

Зная - не моите длани сънуваш
и не за моите песни тъгуваш,
затова любовта, която остана
преврънах във чиста молитва за двама.

За тебе помолих Бог да те срещне,
с онези мечтани пръсти горещи,
които ще ровят стената от лед
и там ще откриват теб, само теб.

За мене помолих Бог да дари
сили за обич и нови мечти,
напред да вървя, да стигна мига,
когато от мене ще дам светлина.

Няма коментари: