Безкрая

При тебе спирам само да призная -
страхувам се, че няма край безкрая,
че цял живот на някъде ще скитаме,
че ще приситигаме и ще отлитаме.

И питам се дали това сама избрах,
да бъда силна като пожелах,
това ли значи - страшна сила
да няма кой да ме закриля.

И аз ли бях онзи смелата,
която не призна повелята,
че трябва да съм нежно цвете,
закриляно от ветровете.

Поканих ги да бъдат мои братя
и заедно да обиколим земята,
закостенели нрави да рушим,
един различен свят да съградим.

С усмивка предизвиках си съдбата,
че няма да се подчиня на правилата,
че зная тайната на любовта -
че тя е повод да вървя, а не да спра.

Така избрах най - стръмната пътека
все търсих мрак и там да светя,
и мисля си сега - навярно съм сгрешила,
мечтата си от сила дали не съм строшила.