Сянка

Тъмна сянка се спира
и ме взема насила
и шетпи ми в нощта,
че нямам с какво да се защитя.

Че светла не мога сега
да се откупя от нея сама,
и ако искам за миг свобода,
ще трябва да открадна три сърца.

И три възможности ми дава
три пътя да открия и оставя
да разруша три тръпни свята
отнела им за себе си сърцата.

Тъмна сянка веднъж завидя
на светлината във мойта душа
и зла реши да ме накаже,
че няма обич с мене да докаже.

Тя искаше да ме владее
и с моя поглед да се смее
със мойта хубост да омайва -
не да даде, а да ограбва.

Тя ми каза ехидно: "Не тичай,
не тръси,не моли, не обичай
подчини се и моя бъди,
три горещи слънца за мен угаси."

Аз мълчах и навеждах глава,
търсех начини как да я спра,
и реших да строша красотата,
за да запазя живи сърцата.

На скитане дълго обрекох се,
че вярна ще бъда зарекох се,
и нито веднъж не протегнах ръка,
от друг да крада, да се съхраня.

Последно ти ме отмина и не позна,
че мене ще срещнеш ти не видя,
не можех с очи и ръце да те спра,
не можех от тебе да вземам сега.

Тъмна сянка ехидно се смее във мрака
тя не спи, да обикна ме чака
и тогава примамлива идва в нощта
със мойте длани да взема сърца.

Остави ме и тръгавай към светлината,
ти вместо мене обичай слънцата,
и потапяй се смело в лъчите им,
и помни, че със тях аз обичам те.